Що се разтапяш, да не си гъркиня?

не съм гъркиня.Разтапям се от удоволствие,че съм в България,че ми се случват невероятно интересни и приятни неща.
Поздрави и приятен празник!:))

твоята добронамереност за сетен път ме впечатлява.
Радвам се,че съм предизвикала приятни усещания у теб. Благодаря ти за откровеността!:))

Е, чудесно. Продължавай да преследваш тези необикновени неща.

Благодаря ти за хубавото пожелание!Ще продължавам да преследвам необикновените неща,те са сладостта на живота.Според теб не е ли така?

Не знам. Зависи кое за теб е необикновено.

Предполагам няма да споделим с теб същността на невероятното. Тук никой нищо не пише, но все пак пише.

и в гората, и извън нея. Обичам да се чувствам закриляна, предполагам че с повечето хора е така. Особено от такова високо място.

не зная защо имаш предположения,че с теб няма да споделим същността на невероятното.Напълно си права да искаш уточняване на съдържанието на понятието необикновено,да знаеш за какво си пишем и обменяме мисли - информация.
Уважавам този начин на коментиране.Харесва ми подхода ти за поставяне на граници.Не разбирам какво имаш предвид в твърдението,че тук никой нищо не пише,но все пак пише.Моля те да поясниш,ако имаш желание.Благодаря ти предварително!:))

благодаря ти от дълбочината на сърцето си за това прекрасно пожелание!Права си - такива сме повечето хора,обичаме да сме закриляни.

С удоволствие ще поясна. Но след теб.
Така и не разбрах същността на понятието "невероятното". Защо да ти отговарям, ако ти не ми отговаряш? Аз така разбирам нещата, дори да не е най-лесния начин.

вече ти отговорих,че съм българка,сега допълвам,лексикалното българско значение на "невероятното"- нещо,което не е за вярване,което изглежда невъзможно.
Изглеждаше ми невъзможно,не вярвах,че ще се почувствам така празнично,както се случи на Димитровден в гората.Общуването с природата ме изпълни със сили,помогна ми да се разтоваря психически,да се изпълня с нова,хубава енергия.
Приемам твоето разбиране за нещата и ще се радвам,ако все още можеш да поясниш с удоволствие...

и ми е едно такова леко, леко...
А ми тежеше, много неща ми тежаха :)))

Някои хора нещо много ги усложняват нещата:)

разходките много разтоварват. Горските разходки през есента са неповторими.Радвам се,че ти е олекнало.
Хубава вечер ти желая!:)))

хората са различни,оценките и възприятията им също...Важното е,че и на теб ти е станало приятно.:)))

Няколко пъти минавам от тук прочитам заглавието и отминавам.За мен си остава Димитровден на 7 ноември и тогава смятам да го празнувам с приятели!Просто всички тези обществени и религиозни промени толкова ме объркват и уморяват ,че предпочмитам забравеното старо в много слручай като например -празнуването на този празник!:)
Бъди щастлива ,аз даже и листопада отлагам да тогава!:)))))))))))))))

имаш безспорното основание да се объркваш.И с мене е така, ето утре напр.хем е Денят на Народните Будители,хем голямата Архангелова задушница.Питам се - кой от двата празника хората ще почетат повече?!Тази вечер като се прибирах кам вкъщи неволно дочувах,че си говорят за утрешния ден на мъртвите,Бог да ги прости...Даже една колежка ми каза,че днес бил хелуин,и аз я погледнах изпитателно,и я попитах, дали ще пренебрегне българската задушница,та ми говори за американски празници.Не ми отговори...
На улицата срешнах една тинейджърка с типичен американски хелунски костюм,натъжих се.
Благодаря ти за коментара!
Хубава вечер ти желая!:))

Когато извират от нас чистота и любов, навсякъде се чувстваме уютно и заредени - не само в гората, но и вкъщи, на улицата, сред приятели...защото" За чистите всичко е чисто и няма нищо нечисто, а за нечистите всичко е нечисто"
Дори и тук пред монитора, в момента усещам нежният пукот на падащите листа, топлата прегръдка на земята, в която се приюти отроненият лист...напевният ромон на забързания ручей... и се чувствам прекрасно...
Благодаря ти!

за важността на чистотата и любовта,които хората носят в себе си,отдават ги и се грижат да не ги загубят.Радвам се,че ти и пред монитора усещаш падането на листата,прегръдката на земята,забързания ручей и се чувстваш добре.Но все пак нека си признаем,че действителните преживявания в реалността ,в гората са по-силни...истински са.И аз ти благодаря за споделеното!:))