Лъчите на слънцето
засияха цикламено
на ясното зимно небе.

Детенце на двора
стоеше засрамено,
с почервеняло лице.

Момче и момиче
му бяха говорили
обидни и срамни неща.

Защо ли са го сторили?
Защо в тревога е
крехката детска душа?

Най-вероятно, защото чувстват, че с нещо ги превъзхожда, обидени са на своята природа и не могат да му простят за това.

детска душа е ранима... Тревожна е - когато е нападната от лекомислени, недоброжелателни деца или възрастни...

душата на човека е детска и ранима...

но трябва да се разбере дали е,като се разговаря с детето.А някой правили го и ако го прави,как го прави? Поздрави!:)

За съжаление, Иве, детската агресия и вербална, и невербална не е рядко срещано явление! Още от първата годинка на детето се осъществява базисното доверие или недоверие към света - и оттам детето става открито към света, положително настроено или враждебно настроено, което включва и детската агресия - но затова основна роля играят значимите за детето хора...
Хубав стих, Иве, истинен! Поздравления!

има много раними деца и недоброжелателните нападатели не се замислят за негативните последствия.За тях е важно да излеят гнева си,да облекчат себе си.Поздрави!:)

lвъв всяка възраст душата,особено ако е по детски чиста,е ранима и при вербална агресивност реагира защитно.Когато вербалната агресивност е упражнила емоционално насилие върху възрастен човек,защитните реакции ще са по- зрели,отколкото при подрастващите деца и при по-малките.Поздрави!:)

ежедневно я срещаме и в училище,и извън училище.Навсякъде се проявява и наблюдава,но как се справяме с нея?Знаеш,че в България всички стават много загрижени и компетентни,когато се случат тежки престъпления, извършени от деца.В колко училища се провеждат обучения за справяне с гняв и агресивно поведение?!Колко родители винаги знаят,с кого е общувало детето им през деня,когато не са били заедно?Благодаря ти за хубавите думи!Поздрав!:)

да се извършват обучения за справяне с болезнените емоционални състояния - не само агресията, но и стеснителността на отделните ученици, със страховите състояния на децата, с душевната болка, че всички тези състояния съпровождат нашите деца..., ами какво да кажем за егоцентризма ... ако тези емоционални състояние не се работи върху тях, нищо няма да се промени във взаимоотношенията между нашите ученици...
Нали една болест, за да се лекува, трябва да се установи причината за нейната поява - не можем да лекуваме само симптоматиката, а причината - така е и при взаимоотношенията - ако не се владеят емоциите, поведението ще е нездравословно...

състояния,които довеждат децата до девиантно поведение.Преди години и аз работех с девиантни деца към Местната комисия за борба с противообществени прояви,но се отказах,защото една от помощник-директорките в училището ми искаше приятелката й да отиде на моето място,независимо от това,че е учителка по икономика и никога не е работила с деца под четиринадесет годишна възраст.Реших,че не си заслужава да загубя работното си място в училище и отстъпих,за да спечеля.Доволна съм от резултата.Стана като в шахматната игра,където се случва да отстъпваш,за да спечелиш.Споменатата помощник-директорка се пенсионира и не е вече в училище,а учителката - обществена възпитателка буди присмех у нормално мислещите хора,защото се занимава с това,което не й е работа.
За жалост,тази порочна практика за устройване на свои хора от новодошлите ръководители, пречи много за получаване на ефективни резултати от работата на специалистите във всички браншове.:)

Непредумишлена безотговорност, която по-късно става умишлена.
Малко родители учат децата си на отговорност, в училище е вече късно. Там може само да продължи започнатото.

Всичко започва от родителите.Те трябва да научат детето да намери брод за да пресече реката/улицата/.Оставят ли го само течението на реката/улицата/ще го повлече..

започва от семейството,но даже и такива деца,които родителите ги учат,не се държат като научени.Много често децата скриват конфликтите си от родителите,за да не се изложат,да не ги наранят и т.н.Едно е да ги учат,друго е да са научени.Училището не само продължава започнатото,то може и да компенсира пропуските на родителите,ако осъществява нужната училищна политика за целта.Поздрави!:)

те трябва да намират време,за да подкрепят усилията на децата да се образоват и развиват.Отговорното родителство е европейска ценност.Ценност е и за нашето,българското общество.Поздрави!:)

Светът ни - колкото е прекрасен, толкова и опасен, а душите на децата са най - уязвими.
Поздравления за стихотворението, Ива!
Лека вечер! :)

Права си.В опасен свят живеем.Длъжни сме да подготвим децата за справяне с всички опасности.Приятна вечер!:)

децата са отражение на родителите и в по-малка степен на средата :))) Хубаво е написано :))) Има деца които не биха "го сторили"

lвъзпитани от семейната среда да са миролюбиви и социално толерантни,да не отговарят на насилието с насилие.Тези деца умеят да се справят с конфликтни ситуации.

когато обичаш всички и искаш всички да те обичат , оставят дълбоки следи и никога не се забравят.

нанесените рани в детството оставят дълбоки следи и пречат на човека в по-следващите етапи от живота му.Липсата на безусловна любов от страна на релевантната социална среда води до затруднения в общуването.Поздрави!:)