Бях и на двата национални митинга, даже имах щастието на втория да рецитирам на импровизираната сцена стихотворение, създадено в съавторство с моя колежка. Ще си позволя да го сложа тук като реплика на предпоследното изречение от постинга ти.

АЗ, БУКИ, ВЕДИ, ГЛАГОЛИ, ДОБРО...

АЗБУЧНА МОЛИТВА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

(почти поезия)

Аз съм учител.
Български учител.
Високо квалифициран.
Граждански ангажиран.

Делото ми е свято.
Ежедневието училищно – богато.
Животът ми е обречен на него.
Завинаги!
Истина ви казвам!

Йовковата бяла лястовица търся и питам:
Кога ще се чуе моят глас?

Любовта към децата ме води.
Милост не прося!
Нужен съм ви, но неразбран.

Оценете ме достойно!
Проумейте!
Разберете!
Съдбата на България зависи и от мен!

Търпях прекалено дълго.
Успях да съхраня в себе си духа на будителя – въпреки всичко.
Фалшиви обещания не ще ме купят.
Хляба си насъщен с труд изкарвам.
Цената на ДОСТОЙНСТВОТО МИ е висока!
Човек съм и имам гордост!
Шанса си не искам да пропусна
щастлив да бъда тук, в България.
Ъгълът, за мене отреден,
юзда на устрема ми не успя да сложи.

Ясно заявявам: ЖИВ СЪМ! ТУК СЪМ!

От А до Я - през всичко ще премина
и пак ще бъда БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ!

Мима Кондова
Славка Христова
ОУ „Й.Йовков” гр.Ямбол


Живи сме, тук сме!

благодаря ти за хубавия коментар!Тук сме и няма да бягаме.Училището е в кръвта ни,то е нашата съдба.На мене даже пъпът ми е хвърлен в училищен двор!Хубав ден ти желая!:)))

Вярвам,че ще успеем да променим българското училище.Ще го обновим,ще го модернизираме.Ние,които работим в училище ,сме зрели,можещи хора и ще довършим започнатото.А споменът за стачката няма да избледнее.Винаги ще помня многохилядните шествия за достоен труд и достойно заплащане на българските учители.Поздрави!:)))